[...] В психологическата практика фототерапията е един от подходите на арттерапията и най-общо представлява отработването на вътрешни конфликти с помощта на интерпретация и анализ на снимков материал. Фототерапевтичните сесии, както при всяка форма терапевтични модели, са съставени от диагностичен, терапевтичен и заключителен модул. Стандартно терапията протича така: по време на диагностичния модул клиентът носи свои снимки. Каквито и колкото сам реши и се използват някои тематични снимки, подготвени от терапевта, които провокират асоциации с основни житейски проблеми. На базата на резултатите получени на този етап се изготвя план за провеждането на терапевтичния модул. При него клиентът получава задачи да прави снимки на определени теми, разработват се сценарии, които в някои случаи прерастват за снемането на филм и се интерпретира заснетият материал. Заключителният модул се състои основно в подбирането на тези снимки, които символизират постигнатите положителни промени и остават като обективирано доказателство, свидетелстващо за постигането на положителни промени. От опита на моята практика смятам, че фототерапията може да се разглежда като отделен терапевтичен подход, най-вече защото в същността си е интегративна и комбинирана по специфичен начин похватите на невербалното и вербалното терапевтично взаимодействие. За разлика от останалите арт похвати, които също комбинират двата вида общуване (насоченото афективно въображение например), при фототерапията има едно много съществено преимущество, на края остава резултат– материална снимка, която подкрепя и фиксира постигнатата промяна и винаги може да бъде използвана от клиента, като задържа постигнатото и фасилитира по-нататъшното развитие. В нашето определение можем да дефинираме фототерапията като интегративен арт подход, съчетаващ статични и динамични аспекти- статичният аспект е анализът на готови снимки, разнообразни по същността си, а динамичният аспект се изразява в активно въвличане на клиента в самия процес на създаването на тематични фотоалбуми. При него се набляга на ПРЕЖИВЯВАНЕТО. Самите снимки са разнообразни по тематична насоченост и афективен заряд - някои са предварително представени от терапевта- основно на диагностичния етап с диагностична цел, защото способстват за разкриването на необходимата информация. Сюжетите обикновенно са със силен универсален емоционален заряд, защото целта е дефиниране на проблемите. Специалистите по работа със снимки внасят разграничение между понятията „фототерапия” и „терапевтична фотография”. Фототерапията представлява работа със снимки с акцент върху корелацията на клиента и заснетия материал, докато терапевтичната фотография се разглежда като използване на процеса на снимане от самите лица с цел себепознание и себеразкриване, а не като психотерапевтична техника. Според мен и двата подхода могат да се използват като взаимодопълващи се. Фотографията е упражнение, в което се изправяме пред Егото си и Сянката. Техника за себеопознаване и работа със страховете и нашето друго Аз. Както снимките имат негатив, така и чрез фототерапията ние виждаме „негатива” в себе си. Набляга се върху работа със самочувствието, увереността, реализацията и себепознанието. Изследваме и емоциите, които изпитваме в момента. Често се преживява КАТАРЗИС, който всъщност е лечебния елемент от терапията.

Каква е връзката на фотографията със сянката?
Защо е важно да познаваме сянката си?
Какви видове фотографии има?
На кои болести повлиява ползотворно?
Коя чакра балансира?
Какви са ползите от фотографията?

Повече по темата може да прочетете в книгата "Силата на седемте изкуства" на стр.178.