„Аз го наричам „черешката на тортата”, защото е сбор от всички изкуства, изброени дотук, и придава завършен образ на цялостното ПРЕЖИВЯВАНЕ. Театър от гръцки означава място за зрелища. Това е вид сценично изкуство, което се състои от изиграване на сценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание от реч, жестове, музика, танц, звук и зрелище. В допълнение към стандартния разказвателен диалог театърът може да се види под формата на опера, балет, мимика, кабуки, китайска опера, куклен театър и пантомима. Например кабуки е класическа японска танцова драма. Театърът кабуки е известен със стилизацията на драмата си и със сложния грим, носен от някои изпълнители. Индивидуалните „канджи” означават пеене, танц и умение. Затова кабуки понякога се превежда като изкуството на пеенето и танците. Въпреки това канджитата, използвани в наименованието на кабуки, са атеджи символи, които не отразяват истинската етимология на името кабуки. Канджито за „умение“ обикновено се отнася за изпълнителите на кабуки.

Името кабуки произлиза от глагола кабуку, означаващ да се наведе или да бъде извън нормата, затова кабуки може да се тълкува като авангарден или „странен“ театър. Изразът „кабукимоно” първоначално се отнася за тези, които са облечени странно и се перчат по улицата. Историята на кабуки започва през 1603 г., когато Идзумоно Окуни, най-вероятно Мико на Идзумо Тайша, започва да изпълнява нов стил танцова драма в сухите речни корита на Киото. Мико на японски: са жени, служещи в шинтоистките храмове в Япония. В съвременният шинтозъм Мико участват в провеждането на религиозните обреди и извършват брачни церемонии, изпълняват ритуални танци, занимават се с гадаене и поддържат чистотата и реда в храмовете. Само неомъжени девойки могат да служат като Мико. В древността изпадали в транс, и в такова състояние извършвали предсказания от името на боговете, лекували болести и давали съвети. Прието е да се смята, че Мико са били девственици, макар че доказателства в тази насока липсват. Девойките, които са служели в храмовете след омъжването си изоставяли службата си. В съвременният японски език думата Мико няма мистично значение и обозначава само служителка в храма. Тяхното традиционно облекло включва бяла връхна дреха с широки ръкави, яркочервена пола и сандали.

Стилът възниква през 17. век. По това време Япония е под контрола на шогуната Токугава, наложен от Токугава Иеясу. Името на периода Едо идва от преместването на режима Токугава от Киото в града Едо, днешен Токио. Женски роли играят и жени, и мъже в комични пиеси за обикновения живот. Стилът става веднага популярен и Окуни е помолена да изпълни кабуки пред императорския двор. В резултат на този успех бързо се формират съперничещи си трупи и кабуки се ражда като съвкупност от танц и драма, изпълнявана от жени – форма, много по-различна от модерната си версия. През тази ера кабуки бива неодобрена форма на театър заради нецензурните и подтекстови теми, изпълнявани от много трупи; също така много от изпълнителките често проституират. Поради тази причина кабуки е наричан проституиращ, танцуващ и пеещ изпълнител през този период.

Кабуки става обща форма на забавление в укийо или Йошивара (квартал на удоволствията; свързан с проституция), регистрирания квартал на червените фенери в Едо. Разнообразна тълпа се събира под един покрив – нещо, което не се случва никъде другаде в града. Кабуки театрите са мястото, където могат да бъдат видени най-новите модни тендеции и актуални събития. Сцената осигурява добро забавление с вълнуваща нова музика, модели, облекло и известни актьори. Постановките продължават от сутрин до залез слънце. Чайните, заобикалящи го или свързани с театъра, осигуряват храна, напитки и добра компания за гостите. Районът около театъра е пищен, с магазини, продаващи кабуки сувенири. Кабуки в известен смисъл поставя началото на поп културата в Япония.

В основата на драматичното действие стои конфликт, чието разрешение или неразрешение провокира размисъл. Целта на театъра е да предизвика у зрителите катарзис. Като всяко изкуство, той представлява покана за разговор – елемент от един безкраен диалог. Основните жанрове в театъра, които познаваме, са Комедия, Трагедия и Драма.

• Комедия от старогръцки означава празник в чест на Дионис и е вид театър, акцентиращ на хумористичното или саркастичното представяне на хора и събития. Към комедията могат да се отнасят фарсът, сатирата, бурлеската, скечът, дори оперетата и пародията. Комедията възниква още в Антична Гърция. Древните римляни и гърци използват думата комедия за означаване на пиеса с щастлив край. По време на Средновековието значението на думата е по-скоро сатира, а по-късно – и хумор. Днес се свързва преди всичко с представление, което предизвиква смях. Комедията има за цел да забавлява. Комедия дел арте е специален театрален жанр, който се развива в Италия през XVI век от пътуващи трупи. Представленията се основават на кановачо, съвсем условен сценарий-канава, по който актьорите импровизират. Актьорите обикновено се специализират в една роля и я играят през цялата си кариера. Черната комедия, или така нареченият „черен хумор“, е друг вид театър и представлява поджанр на комедията и сатирата, при който теми и случки, които се считат за табу, се представят по саркастичен или хумористичен начин, без да губят своята сериозност.

• Трагедията е друг вид театър, отличаващ се с голяма доза сериозност, драматичност и имащ нещастен край. Заражда се още в Древна Гърция, където Аристотел дефинира трагедията като отразяваща конфликта на героя с някаква външна сила, например властта, обществото или Бога. Този конфликт е изпълнен със страсти и борба, водена от личности със силен характер.

• Думата драма от старогръцки означава действие. Подобно на комедията и трагедията, тя възниква отново в Древна Гърция и води началото си отново като култ към Дионис. Върху нея обаче оказват влияние Елевзинските мистерии, култът към мъртвите по време на погребения, както и култът към героите. В драмата хората са призвани да задават въпроси, а боговете – да им отговарят. Важно е да се знае, че на сцената в Древна Гърция по време на драмата няма жени и женски роли. Драмата възниква и се формира в контекста на атинските празници, наречени Големи Дионисии, и в началото на развитието си изпълнява свещени (сакрални) функции. Заедно с комедията и трагедията драмата е един от трите основни жанра на древногръцкия театър...”

Извадка от книгата „Силата на седемте изкуства” Магдалена Пюскюлева

Венециански маски

Когато чуем маски, винаги се сещаме за Карнавала във Венеция. Оказа се, че венецианските маски всъщност са имали чисто практично приложение. Често имаме нужда да сложим маска и да бъдем някой друг, да се скрием или да покажем наше друго лице. Много от маските, които изпълват площада Сан Марко по време на карнавала, са варианти на маските от италианската комедия дел Арте – уличен театрален жанр, в който актъорите не следват определен сценарий, а импровизират в играта с публиката. Всеки от героите на този театър се отличава с определен характер, стил на поведение, маниер на обличане и естествено със своята маска.

Какво е Playback театър?
Ползите от театралното изкуство?
Коя чакра балансира?
Как театралното изкуство повлиява на здравето ни?
Отговорите на тези въпроси ще намерите в книгата "Силата на седемте изкуства" на стр.201