Имало едно време едно малко семенце, коeто цяла зима спало под одеялото на топлата земя. В една ранна пролетна сутрин, когато слънцето заблестяло, то се разбудило. Започнало да се прозява и протяга докато крачетата му влезки дълбоко под земята, а ръчичките му се показали чак над земята. Накрая семенцето се протегнало още по-силно и главичката му също се подала над земята. Семенцето се огледало и видяло големия широк свят наоколо с красотата на тревата и цветята. През целия ден семенцето слушало песните на птиците и вятъра в листата на дърветата. То гледало как облаците плуват по синьото небе, а след това видяло как небето става огнено, когато слънцето залязва и отива да спи в меките си завивки. И тогава, когато всичко отново потъна в тъмнина, малкото семенце видя невероятно красива гледка: високо горе в небето блестяха като диаманти звездите! Семенцето си пожела много силно да докосне една от тези звезди и започна още повече да се протяга, за да може да стигне небето. Но не можа да стигне нито една звезда и най-накрая заплака. - Защо плачеш? - попита неочаквано една фея, дошла при семенцето с корона на главата, която беше направена от същите бляскави звезди. - Защото много искам да имам една от тези звезди за себе си. - отговори семенцето. - О, един ден твоето желание ще се сбъдне! - каза му феята. – Но преди това имаш да свършиш много работа – да порастеш силно, високо и добро дърво. И като каза това, феята изчезна. Малкото поникнало семенце работеше много, за да порасте високо и силно и скоро стана малко дръвче. Един ден в гората дойде Цар Буря с неговите ветрове и дъждове и едва не повали малкото дръвче на земята. Но всеки път малкото дърво се бореше с бурята и така порастваше все по-силно и по-силно. И след време вече не се страхуваше от Цар Буря, защото разбра, че той му помогне да порасте голямо и силно. И така една сутрин малкото дърво се събуди и видя, че се е покрило с красиви розови цветове. „Колко прекрасно!“, каза си малкото дърво и реши да се грижи много добре за своите цветове. Ден след ден то се грижеше за своите цветове и си говореше с пчелите, дошли да ги навестят, докато един ден се появиха много малки ябълчици. Сега дървото трябваше да се грижи добре за своите малки ябълки. Лятото дойде и неговите ябълки ставаха все по-големи, зелени и златни докато един ден заедно с есента дойдоха и малките феи – те целунаха всяка ябълчица и тя ставаше още по-златна и даже червена. Малкото ябълково дърво беше толкова гордо и щастливо със своите ябълки. Тогава изведнъж отново се появи феята с корона от звезди: - Дойдох, за да сбъдна твоето желание: – каза му с добрия си глас тя -да ти донеса от небето звезда, която да бъде твоя. - О-о, - развълнува се ябълковото дърво – аз вече не се нуждая от звезда, защото съм толкова щастливо с моите красиви ябълки! - В такъв случай – отговори му феята – ще дам цялата си кошница със звезди на твоите ябълки, но ще ги скрия вътре в тях. Речено – сторено. Феята с корона от звезди тихично сложи по една звезда във всяка ябълка. И точно там – вътре в ябълката, ще си намерим по една звезда, която ни очаква. Тази звездичка се грижи за семенцата, от които ще израснат други ябълкови дръвчета по света.