Имало едно време две жаби. Те живеели в един стар, порутен кладенец. Бил тъмен, неголям, миришел на мухъл, но си бил техен и те необезпокоявани прекарвали дните си в него. Подскачали от единия му край до другия, припичали се на камъните отгоре, въргаляли се в тинята, когато им било горещо, пиели от мътната вода, когато били жадни и от време на време излизали навън за да лапнат по някое насекомо. След това цопвали обратно в “уютния си дом”. И така един ден от живота им се мултиплицирал до безкрайност. Сякаш нищо не можело да наруши райската им идилия, но един ден покрай кладенеца минала костенурка. Жабите били смаяни – първо от размера й. Били свикнали с всички червеи, мухи, животинки и гадинки, населяващи света около тях и не допускали, че има по-голямо същество на земята от тях самите. Втората неприятна изненада дошла, когато костенурката им казала, че е тръгнала на пътешествие и идва от морето, където бил домът й. Не можели да си представят как някой може да напуска дома си, да изследва нови места и да бъде по-знаещ и по-мъдър от тях. - Колко е голямо морето?- попитала едната жаба. - Със сигурност не е голямо колкото нашия кладенец!- допълнила другата. - О, много, много по-голямо е- отвърнала благо костенурката- докъдето ти стига погледа стига и морето и продължава още по-натам. А като се гмурнеш в недрата му не може да достигнеш дъното. - Това не може да е истина. По-голям и по-дълбок от нашия кладенец няма!- възкликнала втората жаба. - Ти си лъжкиня и ни завиждаш за кладенеца, защото не е твой! Костенурката поклатила глава. Без да спори продължила по пътя си и не се обърнала повече назад. Но вече била посяла семенцето на съмнението в първата жаба, на която кладенецът започнал да й се струва тесен, мръсен и безинтересен. Същевременно приятелката й все повече я дразнела с непрекъснатите си обвинения, вайкания и нареждания, че се била променила и вече нищо не било както преди. За да избягва компанията й, а и водена от нарастващото неудовлетворение и любопитство, първата жаба започнала все по-често да излиза навън, като се отдалечавала все по-далеч и по-далеч от мястото, където била прекарала до момента живота си. Веднъж изчезнала за близо месец и след това се завърнала тържествуваща. Казала на приятелката си, че морето наистина съществува, че светът е безкраен и многолик, и е населяван от най-различни същества, че има места за живеене много по-добри от кладенеца, вода много по-чиста от тази, която пиели и храна много по-богата и по-изобилна от познатата им. И да, имало и приключения, много по-интересни от монотонния живот, който водели. - Това не може да е истина!- започнала да повтаря мантрата си другата жаба- ти си лъжкиня като костенурката. Не искам да те виждам повече! След това скочила в кладенеца и се зарила самотна в тинята, мъчейки се да се скрие от целия свят и от проблемите, които той носел със себе си.