В деня на литературното творчество ще си говорим за ОЧАКВАНИЯТА. Момента в който се освободим от своите очаквания, ние сме склонни да оценяваме всичко, което имаме и да сме благодарни за това, което получаваме. И вече няма да бъдем подвалстни на разочарования. Мъдростта не идва само с годините, а и с желанието да я достигнеш, както и с броя на ПРЕЖИВЯВАНИЯТА. Днес ви представям ви индийска притча за очакванията, разказана майсторски от Хорхе Букай. ПРИТЧА ЗА ОЧАКВАНИЯТА Единият бил по-млад, бивш ученик на по-възрастния. Всеки от тях си имал свое училище. Но младият имал хиляди ученици, а старият – само двайсетина. Веднъж старият гуру отишъл при младия и го попитал: - Мислиш ли, че знаеш повече от мен? – Не, учителю – отвърнал скромно младият. Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше. - А мислиш ли, че преподаваш по-добре? - продължил да пита възрастният. - Не, най-добрият учител в света си ти! - казал младият съвсем чистосърдечно. - Как според теб идва мъдростта: с желанието или с възрастта? - не спирал да задава въпроси старият учител. - Разбира се, че с възрастта. – отговорил младият. - Тогава нищо не разбирам: защо твоите ученици са хиляди,а моите – само една шепа? На което младият гуру отвърнал: - Идват малко, може би защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого...