Музикотерапия- Танци

Танц- това е проявлението на музиката чрез формата и движението. Преди милиони години човекът се въплъщава на земята. По това време той е надарен със съзнание, но то е още мъгляво и неясно, защото принадлежи към примитивното колективно съзнание.

В зората на човечеството човекът обръща поглед към висините, за да съзерцава небето, движенията на звездите и слънчевото светило, което го пленява. През тези далечни времена той боготвори Природата, където смяната на сезоните го изпълва с очарование. Започва да наблюдава поведението на животните, израстването и цъфтежа на растенията. Покорен от лицето на смъртта, както и от появата на новороден живот, той изпитва страхопочитание пред неудържимите стихии: дъжд, вятър, буря.

Човекът живее в полусънно състояние на съзнанието, блуждае между подсъзнателното и съзнателното, което едва започва да се оформя, и се усеща дълбоко свързан със силата на сътворението

И тъй, първите доловими движения на това създание от началото на света са жестове на преклонение най-често пред изгрева на Слънцето и блещукането на звездите....Тогава той дава израз на душевните си състояния чрез ритмично освобождаване на собствените си енергии. Човешкото същество се съсредоточава, за да даде израз на някаква мисъл, но при все това е подчинено единствено на стъпките, то изобразява езика на невидимите сили, движещи човешките пориви, обитавани от Света на Духа. Тези пластични фигури са истински религиозни обреди. Изучавайки традициите на Всемирния свещен танц, можем да си представим безбройните, създадени от човешкото въображение форми, чрез които човекът сякаш иска да запази връзката със същността на Живота, със Силите на Сътворението

"Свещеният характер на танца се изразява във връзката, която човек поддържа с Цялото, със силата на Всемирното творение.” Са думи на Учителя П. Дънов. И така свещенните танци на древните цивилизации и култури са изгубили смисъла и значението си, а спектаклите, които ни се предлагат днес са само останки от истинския свещен танц. По-късно, в процеса на еволюцията си човечеството достига по-висока степен на интелигентност и разширяване на съзнанието. През последните векове танцът, признат официално за изкуство, се развива от техническа гледна точка, но се губи неговата спонтанност, чувствителност и първична истинност и той затъва във все по-ограничени и застинали форми.

В началото на нашия век танцът се обновява чрез творчеството на Айседора Дънкан* . Като артист и творец тя черпи своето вдъхновение от самия извор на Живата Природа. Завладяна от духа на танца, Айседора Дънкан отново го превръща в свещенодействие. Много ученици поемат по начертания от нея път и допринасят за разцвета на съвременния танц. Танцовата терапия- може да се разглежда като разновидност на музикотерапията, но е и достатъчно обособена, защото при нея основна роля играе тялото. Танцът е може би най-древното средство за постигане на променено състояние на съзнанието или интегриране на социално значимо съдържание в индивидуалната психика. Особено популярен танцът като „въздействие“ е в шаманистичните култури.

Въпреки че танцът е начин на изразяване от векове, като форма на терапия той се обособява едва през 1940 година в Англия. Независимо от голямото влияние, което по-късно оказва на денс терапията Америка, за родина на танцовата терапия се смята Обединеното кралство. За създател на танцовата терапия в Съединените Щати се счита Мариан Чейс. Благодарение на нейната работа танците официално са въведени като терапевтично средство в западната медицина. Танцьор, хореограф, а по-късно и преподавател, Мариан Чейс основава танцово училище във Вашингтон, след успехите, които постига заедно със своите ученици, получава покана да работи в болница Св. Елизабет, където получава сериозни признания от психиатричната общност.

По-късно през 70-те и 80-те години танцовата терапия предизвиква огромен интерес сред американските терапевти. В резултат на много психотерапевтични експерименти с приложението на танца и движението денс терапията се категоризира като форма на психотерапия. Основните теоретични принципи на танц терапията са: тялото и ума функционират едновременно, следователно движението и емоцията от танца се отразяват както на тялото, така и на ума движението се отразява на личността терапевтичното отношение се медиира поне до известна степен невербално, например когато терапевта отразява (копира, имитира) движенията на клиента. движението е вид символна изразност и като такова може да се приеме за форма на изразяване на „безсъзнаваното”.

В наши дни този вид терапия придобива голяма популярност в световните мегаполиси като ефикасно средство за справяне със стреса, свързан с работа в офис. Много популярен метод в мегаполисите на САЩ и големите столици на Западна Европа е „5 Ритъма“, който е все още непознат у нас.


Защо е важно да танцуваме?
Кой танц на кой орган въздейства лечебно?
Кои танци активират чакрите?
Как чрез танците постигаме усещане за тук и сега?
Каква е ползата от всеки един танц?
Каква е връзката между танците и парите?
Отговорите на тези въпроси ще намерите в книгата "Силата на седемте изкуства" на стр.137

“model: Magi Pyuskyuleva”

— Todor Pyuskyulev producer

Magi

Книгата "Силата на седемте изкуства"

За да си купите книгата, свържете се с мен лично, и аз ще ви я изпратя веднага, с автограф по желание!

Magi

Поръчай книга