Някога, някъде на някаква уличка в някаква къщичка живеело Доброто. По същото време от другата страна на същата уличка, ама в друга къщичка живеело Злото. Срещали се често. Доброто поздравявало учтиво и се усмихвало, а Злото все намръщено стояло и глава настрани извръщало. Мързяло го устата да си отвори и едно “добро утро” да каже. Доброто нали си е добро, все път на другите правело и искало да помага с каквото и колкото може. Раздавало се наляво и надясно до последните си сили и вечер капнало от умора, заспивало и сънувало само добри неща. Злото пък, нали си е зло, все се чудело какви пакости да стори, на кого да навреди, кого да удари, че да го заболи и от сутрин до късно все злини измисляло. Дори не спяло, а заспяло ли случайно, само лошотии сънувало. Така минавало времето. Колкото Доброто правело добри неща, толкова Злото завиждало и правело злини. Доброто ще посади диня и ще я даде на някой бедняк, а Злото ще я открадне, ще хвърли динената кора на улицата, та дано Доброто да се подхлъзне на нея и да падне , та да се пребие… Доброто ще подари цвете на някого, а Злото ще обвие стеблото му с бодлива тел, та да може някой да се набоде и да изреве… Доброто ще сготви вкусно ядене, а Злото ще сложи повече сол в него или люта чушка и после ще се хили доволно зад гърба на другите… Освен това се сприятелило с Кражбата, Подлостта, Завистта, Злобата, Алчността, Лакомията, Болестта, Убийството и Смъртта и те му помагали. Нещата ставали все по-зле и по-зле… Това положение не се траело вече. Имало опасност светът да загине. Доброто се уплашило и се замислило. Искало да бъде приятел с всички, дори и със Злото, ама какво и как да стори, не знаело. Каквото и да направи, Злото не разбирало нито от топла дума, нито от намеци, нито от подаръци. В чудо се видяло Доброто. Извикало Приятелството, Щастието, Радостта, Благодарността, Съдбата, Късмета, Сърцето, Работата и Живота и дълго умували заедно какво да направят, за да превърнат Злото в нещо хубаво. За каквото се сетел някой от тях, другият веднага отвръщал какво ще стори Злото. Нищо не помагало. Лоша работа!... Изведнъж Доброто казало: - Хайде да не му обръщаме внимание! На Злото ще му омръзне да бъде само. Другите се съгласили. От този ден нататък никой не обръщал внимание на Злото. Направи нещо лошо то, другите не се ядосвали, а се усмихвали. Минавали покрай Злото и го поздравявали, подавали му ръка и му благодарели, че им създава работа. Злото не можело да повярва. Въобще не очаквало такова отношение. Неговите другари в лошотиите започнали да му обръщат гръб. Никой от тях не искал вече да бъде с него. Разболяло се Злото от мъка и самота. Тръгнало по лекари, но никой не искал да го лекува. Злото едва влачело вече краката си. Дрехите му се скъсали. Останало босо и голо. Нямало сили и не можело да отвори дори устата си. Оглупяло, оглушало, ослепяло… Нещата ставали все по-зле. Имало опасност дори да умре… Точно тогава Доброто го видяло и го съжалило. Прибрало го в къщичката си. Измило го. Дало му обувки. Облякло го в собствените си дрехи. Нахранило го. После го прегърнало и го целунало. Тогава станало чудо. Чул се гръм и Злото се пръснало на парчета. Доброто ги взело и ги залепило с вълшебно лепило, което само направило от цветя, музика и целувки. После плеснало с ръце, защото от слепените парчета се появило едно Малко Добро. Усмихнало се то и прегърнало Доброто, което вече станало много Голямо Добро. Двете заживели мирно и щастливо и сигурно още живеят там някъде по света в някакъв град на някаква уличка в някаква къщичка и правят хората добри и щастливи… Iи запели:

Приказка за доброто и Злото 2

В едно приказно царство се родили братя - близнаци. Кръстили ги Добро и Зло. Те били много различни и по външност, и по характер. Доброто било много мило дете нежно, с руса, къдрава косичка и сини, като чисто, безоблачно небе очи. Също ангелче! Все искало да прави добрини и всички го обичали. Брат му пък бил с права, черна като катран коса и черни, като изгорял въглен очи, все вървял след него и всичко, което той сторел, го развалял или правел още много други злини. Бил алчен, егоист и лакомник. Изяждал и храната на брат си и растял не с дни, а с часове. Станал голям, силен и страшен. За разлика от него, Доброто си останало мъничко, слабичко като дете момче и не можело да се бори с брат си. Един ден братята решили да слязат на земята сред хората. Първият човек, когото срещнали по пътя си, бил много стар и много болен човек. Той едва пристъпвал бос, с изтънели, скъсани дрехи. Пред него, натоварено със сухи вейки, събрани от гората, вървяло болното му, куцо магаре. То се спънало в един камък, паднало, погледнало с големи, тъжни очи, като че ли да поиска прошка от стопанина си и издъхнало. Отчаян, старецът прегърнал и сложил главата на верния си другар на коленете си и горчиво заплакал. Доброто извадило от джобчето си свирка и свирнало. Дошла добрата Горска фея, негова приятелка, взела изпод наметалото си една кърпичка и казала на стареца, че когато я постели, тя ще се зареди с неща за ядене. С вълшебната си пръчица извикала добрия Южен вятър. Той надул бузи, духнал и пренесъл дръвцата пред бедната колибка на стареца, че есента си отивала и люта зима чакала на прага, а те щели да стигнат човека да се топи през студените дни, но Злото бързо извикало студения Северен вятър. Той духнал и разпилял вършинките по всички посоки. Клетият старец! Един ден го намерили замръзнал, стоял като каменна статуя пред студеното огнище... Минали години. Братята пораснали. Задомили се. Доброто станал от малко момче не само строен и хубав млад мъж, но и много работен. С трудолюбието си, с добрите си дела, които правел на хората, всички го обичали и му помагали. Скоро станал богат. Построил си хубава къща, имал и пари. Но брат му, Злото, завидял и с насилие, подлост, заплахи, обиди, ултиматуми и принуда му отнел всичкото, което имал видимо и със заграбеното станал най-богатият в селото, където живеели братята, но въпреки всичките лошотии, които използвал, не можал да му отнеме всичко. Доброто имал най-голямото богатство на света – то обичало. Дълбоко в сърцето му била скрита голямата, чиста и безкористна любов, която никога не си отивала и това безценно богатство никой не можел да му отнеме. Изтърколили се още години. Злото имало много къщи, много ниви, много ратаи, които измъчвал с непосилен труд, срещу парчето хляб, но никога не бил доволен. Чувствал се беден и все искал ощо и още да увеличава имотите си и от алчност, загубил и зрение, и слух. И колкото ставал по-богат, толкова бил по-нещастен. Страхувал се някой да не му взема имота и парите и ставал от злобен, по-злобен, докато се превърнал в триглав Змей. Дошъл при него Господарят на лошите сили и му казал, че той го е превърнал в Змей, с което го направил непобедим и безсмъртен, но му оставил едно слабо място. Една думичка, казана три пъти ще го погуби. Но кой можел да знае, коя е тази думичса? Злото отвлякъл дъщерята на стария и болен цар, станал царски зет и когато царят умрял, станал цар. Много зло направил, много майки разплакал, но никой не можел да го победи. Явявали се юнаци, но още щом успеели в люта схватка да отрежат едната глава на чудовището, на нейно място изниквали две и Змеят-Зло ставал още по-силен, още по-непобедим. Доброто не смеел да гледа злодеянията на брат си, които ставали все по-големи и по-големи, а той не можел нищо да му направи и се върнал в страната на приказките... В едно малко селце в царството живеела бедна девойка - сираче. Нямала си нийде никого, живеела сама. Тя била не само много красива, но и много умна. Отишла при Змея, а той като я видял, целият се разтресъл от смях. Толкова юнаци се изредили, та тази крехка девойка ли ще го победи? Но тя бела непреклонна и сигурна, защото се била досетила коя е тази дума, която е слабото място на чудовището и започнала с меден глас да нарежда: - Ти си много могъщ и непобедим, но си добър. Ти си велик, много добър цар и мъдро управляваш царството си. Хората ти те обичат, защото ти си един добър Змей. Още не изрекла тези думи и главите на чудовището клюмнали като отсечени, той взел да се смалява и след третата добра дума, от Змея останало само мокро петно, там където бил. Хората си отдъхнали и заживяли спокойно и щастливо. Тогава и Доброто се върнало от царството на приказките и заживяло сред хората, които станали добри, внимателни и обичащи се.

Приказка за доброто и Злото 3

Живяли в един град Доброто и Злото. Те се опитвали да бъдат приятели, но всеки ден били подлагани на много и различни трудности и изпитания. Един прекрасен ден , Доброто тръгнало из града на разходка. То искало да даде на всеки с когото се срещне най-доброто от себе се. И така както си вървяло, то видяло едно стъпкано цвете. Доброто го взело , почистило го от прахта и го поставило на тревичката в близката градинка. След това минавайки покрай един двор, видял едно котенце, което мяукало много жално, тъй като лапичката му била притисната от една дъска. Доброто се навело и внимателно повдигнало дъската и освободило лапичката на котенцето. Продължило доброто своята разходка и на една пешеходна пътека видяло как едно момченце се опитвало да пресече, но никой шофьор не спирал и момчето не можело да премине. Тогава доброто отишъл до детето хванал ръката му и така заедно преминали на отсрешния тротоар. След това видял един мръсен, беден и отчаян човек, който ровел в кофа с боклук. Доброто отишъл в съседния магазин и купил топла баничка на бедния човек и му я подал. Така той върнал усмивката на лицето на този клошар, дарил му надежда, че този свят не е толкова безчувствен. Така от място на място ,от улица на улица, доброто обикаляла града, дарявало своите усмивки, своите светли мисли и чувства на всеки , с когото се срещало ,и щастливо се прибрало у дома. А през това време когато Доброто правело добрини на хората, животните и природата, Злото изобщо не бездействало. То правело точно обратното на това ,което правело Доброто. И Злото не се задоволявало само с това, но и внушавало на близките и приятелите на Доброто,че това с което то се занимава е губене на време , щом не носи пари, известност и слава. Злото успявало да ги настройва против Доброто и те постоянно го подлагали на критикуване и осъждане. Но Доброто много ги обичало и не им се сърдело.То постоянно им прощавало и се молело за тяхното прозрение. Така постепенно Злото намалило своите сили да прави злини и се отказало Дори Доброто му протегнало своята ръка за помощ и те станали истински приятели. За това им помогнала единствено любовта, която се разгоряла в тяхните сърца.